На 4 януари се навършват 141 г. от освобождаването на София след битка, решаваща и за
изхода на Руско-турската война (1877 – 1878). След тежкия зимен преход през Балкана
войските на генерал Йосиф Гурко настъпва към Софийското поле. Войската е от 20 000 войника
и 46 оръдия, групирани в две колони. А противникът - софийската османска част, 15 000
войника под командването на Осман Нури паша, са заели подстъпите към София и
укрепленията около града. След като опожаряват селата Долни Богров и Ботунец, турските
съединения нападат северната колона на войските на ген. Гурко. Войниците му отбиват щурма
на неприятеля и преминават в контраатака. Войската на Осман Нури паша е разбита.
Войниците от източната колона преминават р. Искър при моста до село Враждебна.
Противниковите части са подложени на силен артилерийски огън. Настъплението на отряда на
ген. Гурко заплашва османските войски от обкръжение. Осман Нури Паша е принуден да
отстъпи към Перник. А ген. Гурко и войската му влизат с победа в София. Градът е свободен.
След време ген. Гурко споделя: „Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези
мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за
да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през
преспите и чудовищния студ“. Това са думи на доказан пълководец, свидетелство за приноса
на десетките и стотици безименни, мълчаливи и корави българи, без военно образование, но с
дух и воля, носещи победа за свободата на Отечеството ни.